Клиновидни дефекти

Клиновидни дефекти – какво е това и опасно ли е за вашите зъби?

Хората са свикнали да оценяват здравето на зъбите си по стандартни параметри – бели, прави, без кариес, не болят – това означава, че всичко е наред.

Но има и още един важен фактор, на който следва да се обърне внимание – наличие на клиновиден ефект – некариозно увреждане на зъбите.

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\klinovidniydefektzubovfotoprichiniileche-1a9e9eb3.jpg

Клиновидните дефекти се развиват в цервикалната област на зъбите (по шийката) и носят наименованието си от формата на клин, която зъбът придобива след загубата на твърди тъкани. Образува се ъгъл, с връх насочен към зъбната пулпа (нерв).

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\klinovidniydefektdefektizubovkaklechitkl-fab381ae.jpg E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\9f4fc0404c.jpg

Увреждането най-често засяга дъвкателните зъби – кучешки, премолари и молари, но е възможно да се появи и на предните резци, като тогава се превръща в сериозен козметичен проблем.

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\Stadii-klinovidnogo-defekta-zubov-e1518121603239-670x459.png.webp

В ранните стадии клиновидният ефект трудно се установява. В зоната в близост до шийката на зъба може да се забележи малко разстояние, което се увеличава, поради излющването на емайла и приема V-образна форма. Могат да бъдат в областта на емайла в шийката, в цимента, покриващ корена, или на границата между емайла и цимента. Повърхността на дефектите е твърда, лъскава, с цвят, вариращ от светложълто до тъмнокафяво. Важно е да се различи от зъбния кариес в шийката, тъй като загубата на зъбни тъкани в случая се осъществява без действието на микроорганизми.

Характерен симптом на клиновидния дефект е чувствителността на зъбите към гореща, студена, сладка храна и към механични дразнители. При по-напреднала загуба на тъкани дефектът може да достигне и до пулпата, което причинява пулпно възпаление и води до умъртвяване на зъба.

Тези ъглови дефекти се срещат и засягат лица предимно в средна и напреднала възраст.

Колкото и да е странно, не е възможно да се установи само една причина за този проблем.

Може да се получи при тежко и постоянно механично натоварване върху зъба. Това може да се получи при грубото четкане при миенето на зъбите и ако четката е твърда и груба. Доказателството за това е, че при десничарите такива дефекти се срещат в лявата част на челюстите, а при левичарите – в дясно. При неправилно и грубо използване на конци за зъби пак е възможно да се появи такъв дефект. Поради тази причина е необходимо да запомним правилния алгоритъм на миене на зъбите и да не се опитваме да изтриваме налепа по зъбите заедно с емайла.

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\shutterstock_538821838.jpg

Други причини, предизвикващи появата на клиновиден дефект на зъбите

• Друга възможност за образуването на клиновиден дефект е появата им под въздействие на кисела среда. Използването на някои медикаменти може да доведе до повишена киселинност в устната кухина. Това се случва и при прекономерното пиене на сладки и газирани напитки. При проблеми с храносмилането и храносмилателния тракт също се получава кисела среда в устата.

• Пародонтит – това заболяване се характеризира с отдръпване на венците и оголване на шийките на зъбите, което създава благоприятна основа за развитие на клиновиден дефект.

• Неправилна захапка – вследствие на която натоварването по време на дъвчене се разпределя по зъбите неравномерно. При дъвчене някои зъби се натоварват повече и тежестта пада там, където е възникнал клиновидният дефект. Такова прекомерно натоварване може да се дължи на:

– бруксизъм – стискане и скърцане със зъби;

– ортодонтски деформации – когато зъбите са разположени под ъгъл от нормалното им разположение, не предават натоварването по оптимален начин и се травмират;

– предварителни контакти – те представляват контакт на една или повече двойки зъби, които се допират преди останалите при функция, а това отново означава прекомерно натоварване и травма на съответните зъби;

– неправилно изработени обтурации, които са оставени по-високи, т.е. не е спазена съответната морфология на възстановяваната повърхност.

Емайлът не е способен дълго време да понася редовно триене, поради тази причина се напуква и след време започва да се отлепва.

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\klinovidnii-defekt-zubov-lechenie-lazerom.jpg

Тези дефекти се развиват най-често на групи симетрично разположени зъби. Рядко засягат единични зъби, обикновено излизащи букално от зъбната редица. При множество засегнати зъби дефектите са в различен стадий – начални, оформени с различна дълбочина. При огледа често се открива и рецесия (отдръпване на венеца от ръба на короната на зъба) и разпространение на дефекта към кореновата повърхност.

E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\klinovidniydefektzubovfotoprichiniileche-db405900.jpg E:\Users\User\Desktop\Клиновидни дефекти\klinovidnyy-defekt-zubov-prichiny-i-lechenie-2.jpg

Корекцията на тези дефекти е свързана на първо място с отстраняване на причинните фактори – изработване на силиконови шини при стискане на зъбите, корекция на оклузалните фактори – по-високи обтурации, неправилно изработени коронки и мостове, провежда се при необходимост и ортодонтско лечение.

Следващата стъпка е намаляване на чувствителността, което се постига с апликацията на флуорни пасти и лакове от денталния лекар. Ако клиновидният дефект е толкова голям, че е забележим, се пристъпва към възстановяването му с естетични материали, които ще се слеят оптически с околните зъбни тъкани.

Макар и клиновидните дефекти да не са толкова познати, както е например зъбният кариес, ако забележите, че такива се развиват по вашите зъби, погрижете се да ги коригирате още в началото, за да избегнете неприятните последици.